Медицински термини и определения
Термини и понятия използвани при деца с УИ
А
Тук може да потърсите желания от вас терми и определени за него.

Започващи със Съдържащи Точно
Виж определението
Изпрати термин

Всички | А | Д | Е | И | К | М | Н | О | П | Р | С | Х | Ш


Има 33 вкарани определения.
Страници: 1
Термин Термини и определения
Аграфия

загуба на способността за писане.
   на латински език: agraphia. 
   на английски език: agraphia.

 
Алалия

     Неспособност за членоразделна реч. В по-старата литература това определение се употребява за всички разстройства на речта и говора. Днес се използва сравнително рядко.

 
Алексияалексия
загуба на способността за четене, обикновено поради черепно-мозъчна травма. 
   на латински език: alexia.
   на английски език: alexia.
 
Алергия

Състояние на свръхчувствителност, причинена от контакт с определен алерген, който може да е от хранителен, медикаментозен, растителен, животински или контактен произход.

на български език: Алергия
на английски език: Allergy
на латински език: Allergia
 
Анемия

     Анемия (на гръцки: ???????, „без кръв“, още малокръвие, безкръвие) е недостиг на червени кръвни телца и/или хемоглобин в кръвта. Това резултира в намалена способност на кръвта да пренася кислород към тъканите, така причинявайки тъканна хипоксия.

Три са основните причини за анемията:

  • масирана (остра или хронична) кръвозагуба;
  • недостатъчно производство на червени кръвни телца (неефективна хемопоеза);
  • повишено разрушаване на червени кръвни телца (хемолиза).

Анемията може да се разглежда както като самостоятелно заболяване (отделна нозологична единица), така и като симптом на други заболявания.

 
Артрит

    Артритът представлява болестно състояние, включващо възпалителни изменения в една или повече стави на човешкото тяло.

В групата на артритите се включват много голям брой заболявания, като общото между тях е тенденцията да протичат с болка (само болката в ставата се нарича \"артралгия\"), схващане, подуване, зачервяване и увреждане на функцията на ставите.

\"Артрит\" буквално означава възпаление на ставата.

Възпаление на някоя или някои от ставите в човешкото тяло възниква в хода на много заболявания, които се включват в голямата група на артритите. Някои от най-честите форми на артрит са:

  • инфекциозен артрит: възпалението на ставата се получава в резултат на проникване на микроорганизми като бактерии, вируси и гъбички в самата става, като тези микроорганизми могат да достигнат ставата по кръвен път (от други огнища на инфекция в организма), по съседство (при наличие на по-повърхностна инфекция около ставата, напр. на подкожие или кожа) или при директно проникване (при операция, пробождане или инжекционна манипулация върху ставата).
  • ревматоиден артрит: своеобразно възпаление на ставата се получава в резултат на ненормален отговор на собствената имунна система на организма към неизвестен причинител. Това заболяване има хроничен ход (протича много дълго, на практика не се излекува окончателно) и се свързва с особености на генетичните заложби на болните, обуславящи неправилното функциониране на \"защитните системи \" на организма, които почват да атакуват някои от собствените си структури. Досега не е открит конкретен причинител на това заболяване. Обикновено засяга много стави. При децата се наблюдават по-особени форми, обединени под името \"ювенилен (младежки) ревматоиден артрит\".
  • подагрозен артрит: при този вид артрит, поради дефект в метаболизма (преработването) на някои вещества (и от храната), в някои стави се натрупва голямо количество кристали от пикочна киселина, която предизвиква възпаление, протичащо на пристъпи.
  • реактивен артрит: при този вид артрит няма директно проникване на инфекциозен причинител в ставната кухина. Защитната имунна система на организма реагира на налична инфекция в пикочно-половия път или в храносмилателния път и паралелно или в последствие (дори месеци и години след въпросната инфекция) атакува и някои стави, по неизвестни още причини.
  • посттравматичен артрит (артрит след травма): при този вид артрит възпалението се предизвиква от изменения, които са в резултат на нараняването на ставата и околните структури.
  • артрит при износване: в английската и американска литература този артрит се нарича \"остеоартрит\" като с това се набляга на възпалителните изменения в ставата, докато у нас, за същото състояние се използва наименованието \"артроза\", което акцентира върху промените на износване на структурите на ставата. Това е едно и също заболяване, в дадени стадии на което преобладава наистина възпаление на ставата, докато в други етапи (особено по-напредналите) на преден план е износването. Ако се счита за артрит, то това заболяване е най-честият артрит при възрастните (основно представители на това заболяване са коксартрозата, засягаща тазобедрената става, и гонартрозата, засягаща колянната става).
  • други по-редки форми на артрит са тези, съпровождащи заболяването псориазис, артритът при болестта на Бехтерев, при системния лупус еритематозус, артритът съпровождащ язвения колит и болестта на Крон, артритът при Лаймска болест , артрит при хепатит В и С и т.н.

Някои от формите на артрит протичат остро (т.е. оплакванията се изявяват за кратко време и после отшумяват сами или в резултат на лечението), докато други - хронично (постоянно, за дълго време, като най-често заболяванията протичат с пристъпи и безсимптомни периоди без оплаквания).

Голяма част от артритите (тези, които протичат с болестно променена \"защитна реакция\" от страна на собствената имунна система) показват тенденция към засягане на вътрешните органи.

Възпалението на ставата може да засяга освен непосредствените и структури, така и съседните, спомагателни съединителнотъканни структури като сухожилия, мускули, връзки, кости и т.н.

Всяко едно от заболяванията в групата на артритите има собствен облик, предизвиква различен комплекс от оплаквания, открива се и се лекува различно, но общото между всички тях е възпалението в различна степен на една или повече

 
Астма

  Астмата е заболяване, което протича с хронично възпаление и повишена чувствителност (хиперреактивност) на бронхиалното дърво по отношение на различни дразнители или други провокиращи фактори. При контакт с дразнителя или при провокиращ момент възниква реакция, при която просвета на бронхите намалява, става запушване (обструкция) и дишането се затруднява. Тази обструкция е променлива и обикновено напълно обратима с помощта на медикаменти.

 
Аутизъм

    Трите основни симптома според класификациите на психичните заболявания МКБ-10 и ДСМ-IV са 1) нарушение в социалните взаимоотношения, 2) нарушения на речта и езика и 3) стереотипен, повтарящ се репертоар на действия и интереси.

  1. Нарушението на социалните взаимоотношения:
    • неспособност на пациента да управлява социалните си контакти чрез невербално поведение (социална усмивка, мимика, зрителен контакт)
    • неспособност за установяване на отношения с връстници (силно изразена липса на интерес към връстници, липса на приятелства)
    • несподеляне на интереси или чувства с другите (не посочва интересни неща на другите)
    • липса на социално-емоционална обвързаност с другите (неуместно поведение в социални ситуации; липса на емоционални реакции, например утешаване; изглежда така, сякаш използват другите като предмети)
  1. Нарушенията на речта и езика:
    • речта липсва или е неразбираема за околните
    • липсва компенсация на вербалната реч чрез мимика или жестове, липсва спонтанна имитация на действията на другите
    • стереотипни, повтарящи се, своеобразни изрази, както и неологизми, ехолалия, изговаряне на мисли на глас
  1. Повтарящи се, стереотипни действия са:
    • стереотипни, необичайни действия или тясно ограничени специални интереси (ритуали, фиксирано наблюдаване на движещи се обекти)
    • стереотипни и повтарящи се маниеризми (въртене на пръсти пред очите, люлеене върху стол, подскачане)
    • занимание с части от обекти или нефункционални елементи от обекти (като колела на детски колички, очи на кукли) или необичаен интерес към аспекти на сетивата: фиксиране към определен мирис, вкус, докосвания
 
Дислалия

     Дислалията е нарушение, свързано със звукопроизносителната страна на речта.
Децата с дислалия имат нормален слух. Те имат достатъчен запас от думи, правилно построяват изреченията си, съгласуват по род, число и време думите в тях, но имат неправилно произношение на някои звукове (от една или няколко различни групи).

 
Дислексия

      Дислексията е неспособност за четене и разбиране на прочетеното. Объркват се някои букви с други например „б“ с „д“ или „н“ с „п“. Понякога се разместват местата на буквите в думите или хората пишат, както говорят. Дислексията не е вид умствено изоставане и дори понякога при наличието и се наблюдават феноменални способности в други направления. Тя може да се причини от органични увреди на мозъка, например инсулт или тумор.

 
Дихателна недостатъчност
На латински език: Insufficientia respiratoria.
На английски език: Respiratory failure.

Определение: Дихателната недостатъчност е състояние, при което е нарушена обмяната на кислорода и/или въглеродния диоксид между атмосферата и кръвта в белите дробове. Развива се артериална хипоксемия, с или без хиперкапния.

Етиология: Причините, водещи до развитието на дихателна недостатъчност са многобройни:
1. Заболявания на белите дробове и дихателните пътища:
   - Плеврални увреждания – плеврални изливи, пневмоторакс.
   - Обструкция на дихателните пътища – чуждо тяло, оток на ларинкса, стеноза на ларинкса, трахеята, бронхите.
   - Белодробни заболявания - пневмония, белодробен абсцес, бронхиална астма, белодробен тромбоемболизъм, емфизем, пневмокониози и др.
   - Деформация на гръдния кош – сколиоза, кифосколиоза, гръдна травма, фрактура на ребрата.
2. Сърдечно-съдови заболявания: вродени сърдечни пороци, левостранна сърдечна недостатъчност, остра миокардна исхемия, ритъмни нарушения.
3. Нервномускулни заболявания: мозъчен инсулт, тумори, травми, полиомиелит, миастения гравис, мускулна дистрофия и др.
4. Промени в кръвта – намаляване на количеството кръв при остра кръвозагуба, нарушени киселинно-алкални показатели при ендокринни, бъбречни, чернодробни заболявания.
5. Интоксикация с арсен, фосфор, алкохол, цианови съединения, медикаменти (опиати, седативни средства, антидепресанти).
6. Други – понижаване на РаО2 при изкачване на височини.

Патогенеза: Основните патогенетични механизми са:
1. Намаляване на вентилаторните резерви – развива се обструктивен, рестриктивен или смесен вентилаторен синдром.
2. Нарушено разпределение на газовете и кръвта в белите дробове.
3. Дифузионни нарушения – нарушен пермеабилитет на алвеоло-капилярната мембрана, намалена дихателна площ, редукция на белодробното кръвно русло.
Настъпват хипоксемия и хиперкапния. Хипоксемията е състояние, при което РаО2 в артериалната кръв е под 10.4 кРа (77.7 mmHg). Хиперкапнията е състояние, при което парциалното налягане на СО2 във венозната кръв е над 6.1 кРа (46 mmHg).

Класификация: Според бързината на развитие дихателната недостатъчност бива:
1. Остра дихателна недостатъчност. Възниква остро (за часове или дни) нарушение на газовата обмяна в белия дроб. Прогресира бързо и организмът няма време да се адаптира към газовите нарушения. Представлява застрашаващо живота състояние.
2. Хронична дихателна недостатъчност. Характеризира се с постепенно снижаване на парциалното налягане на О2 в артериалната кръв. Развива се в продължение на месеци или години. Бавното протичане позволява на организма да се адаптира спрямо хипоксемията и хиперкапнията чрез включване на компенсаторни механизми. Хроничната дихателна недостатъчност има две фази:  
1. Латентна. Проявява се при физическо натоварване. РаО2 и РаСО2 са в норма.
2. Манифестна - има три степени:
   - І степен – има хипоксемия без хиперкапния. РаО2 е до 65 mmHg.
   - ІІ степен - РаО2 е 55-65 mmHg. В зависимост от основното белодробно заболяване може да има хипокапния или хиперкапния, но РаСО2 не надхвърля 55 mmHg. 
   - ІІІ степен – има тежки нарушения - РаО2 е под 55 mmHg, а хиперкапнията е в различна степен.

Клиника: Характеризира се със задух, учестено дишане (над 30 в минута). Цианозата е чест, но не е задължителен белег. Наличието й по устните и езика потвърждава тежка хипоксемия. Има тахикардия, хипертония, ритъмни нарушения. Болните са неспокойни, възбудени, често объркани, разговарят с къси изречения или отделни фрази. При тежки форми има главоболие, сомнолентност, Flapin тремор, гърчове.

Усложнения: Има риск за развитие на редица усложнения: белодробен тромбоемболизъм, кървене от гастро-интестиналния тракт, ритъмни нарушения, вътреболнична инфекция, сепсис и др.

Диагноза: Диагнозата на дихателната недостатъчност е изключително лабораторна. Задължително се прави кръвно-газов анализ на артериалната кръв с определяне на РаО2 и РаСО2, и параметрите на киселинно-алкалното равновесие.
Анамнезата, клиничната картина, физикалното изследване, рентгенографията на гръдния кош, ЕКГ имат значение за откриване на причината за дихателната недостатъчност.

Диференциална диагноза: Прави се с: белодробен оток, белодробен тромбоемболизъм, мозъчен тумор и др. Трябва да се разграничи остра от хронична дихателна недостатъчност.

Лечение: Първо трябва да се осигурурят свободно проходими дихателни пътища. Болният се поставя в странично положение за избягване аспирацията на секрети, чрез аспирационна помпа се аспирират секрети от горните дихателни пътища.
Започва се кислородотерапия за корекция на хипоксемията. Бронхиалната обструкция се преодолява чрез бронходилататори: ?2-агонисти (Salbutamol, Berotec), метилксантини (Novphyllin), антихолинергици, а при показани болни и кортикостероиди. За подпомагане отделянето на бронхиалния секрет се прилагат секретолитични средства (Ambroxol, Mucomist). Провежда се и постурален дренаж.
При наличие на инфекция се прилагат антибиотици – цефалоспорини І-ва генерация.
При висока хиперкапния се прилагат дихателни аналептици – Micorene, Piracetam, Centrophenoxin. Поради висок риск за развитие на белодробен тромбоемболизъм профилактично си прилага Heparin.
При неуспех от максимално консервативно лечението се пристъпва към интубация и механична вентилация.
 
Екстравертност

    Екстравертността е в най-общ смисъл насоченост навън. Това обхваща висока комуникативност, стремеж към поддържане на много и интензивни социални контакти, насочване на локуса към околния свят, висока сензитивност към външните стимули и т.н. Екстравертите предпочитат шумни компании, в които да бъдат център на внимание, разходки, непрестанна динамика на света около себе си.

 
Ектопия

аномалия, при която органите са разположени извън обичайната се анатомична област, напр. тазова ектопия на бъбрек. 
   на латински език: ectopia. 
   на английски език: ectopia.

 
Енкопреза

    Неволно изпускане на изпражнения, най-често през деня, което не е свързано с органично заболяване, при дете, което е преминало обичайната възраст за постигане контрол над сфинктерите (2-3 год.). Това се наблюдава по-често при момченцата (от 75 до 90% от случаите според различните автори), които имат афективни смущения и по този начин неосъзнато изразяват агресивността си спрямо фрустрацията на обкръжаващите и желанието да бъдат обект на внимание. Те обикновено постигат целта си, тъй като родителите и възпитателите реагират, като почти винаги ги наказват за това, че са изцапали леглото или дрехите си. За детето това представлява малко удовлетворение, защото е успяло да привлече вниманието върху себе си. Този тип поведение се преустановява под въздействие на психотерапията.

 
Енуреза

енурезис, енуреза
напика­ване след 3-4 годишна възраст при липса на данни за увреждане на отделителната система. Различават се нощна - enuresis nocturna, дневна - enuresis diurnal и комбинирана енуреза. 
   на латински език: enuresis.
   на английски език: enuresis.

 
Епилепсия

    Епилепсия (от гръцки ???????? epileps?a - нападам, атака) е едно от най-разпространените неврологични заболявания, характеризиращо се с повтарящи се, от нищо непредизвикани епилептични припадъци. Тези припадъци се дължат на абнормална повишена нервна дейност на мозъка. Доколкото може да засегне психиката, епилепсията може да бъде и обект на психиатрията. Епилепсията не се лекува, но може да се контролира с лекарства. Има различни видове епилепсия, като някои от тях се появяват само в детска възраст и след това изчезват.Епилепсията не е болест в смисъла, в който сме свикнали да разбираме тази дума. Тя е неврологичен симптомокомплекс проявяващ се с неконтролируеми пристъпни състояния, изразяващи се със загуба или нарушаване на съзнанието в будно състояние или по време на сън(така наречената нощна епилепсия), съпроводено с гърчове на цялото тяло или на части от него. Пристъпите се предшестват или съпровождат с характерни сетивни нарушения(халюцинации). Според това коя част от или дали е засегнат целия мозък припадъците биват генерализирани или парциални. При генерализираните пристъпи абнормената активност се локализира по цялата мозъчна кора, а при парциалните (наричани още фокални) само в определена област от нея. Генерализираните припадъци (Grand mall-голяма болест) представляват състояния при които болният изпада в безсъзнание, съпроводено с падане и тонични, клонични или тонично-клонични гърчове. Парциалните (petit mall- малка болест) припадъци могат да засегнат части от тялото или цялото тяло, като по време на пристъпите съзнанието може да е запазено, нарушено или болният да е напълно в безсъзнание. За диагностика на болестта се използват различни методи, като се започне от обикновен преглед при невролог и се стигне до специализираните прегледи като ЕЕГ - електро-енцефало-графия, ЯМР - ядрено-магнитен резонанс, ехография и др. Диагностиката на епилепсията е най-добре да се направи от невролог-епилептолог който де занимава специално с това заболяване, тъй като не всеки припадък непременно означава епилепсия. Статистиката сочи че един от десет човека губи съзнание поне веднъж в живота си. Лечението се осъществява под строгия контрол на лекар, като се предписват лекарства подтискащи епилептичните пристъпи-антиепилептични препарати и ако необходимо антиконвулсанти. Есно, две или повече пристъпни състояния в рамките на 24 часа се отчитат като един гърч.Когато пристъпите са неконтролируеми и следват един след друг в интервали по малки от 10 минути и не позволяват на болния да дойде в съзнание, тогава значи че той е изпаднал в така наречения епилептичен статус (status epileptycus). Изпадането в епилептичен статус налага приемането на болния в болница и третирането му с по- силни антиконвулсанти, поради опасност за живота. Когато болният получи голям припадък и остане в това състояние повече от два часа без лекарска помощ, включваща медикаментозно лечение в мозакът настъпват необратими биохимични промени повлияващи живота на пациента до края на живота му (патологично изменение на реголаторните функций на мозъка,промяна на психиката и личностните характеристики).

 
Ехолалия

     Спонтанно механично повтаряне на чужди думи или изречения без разбиране на казаното. Физиологичната ехолалия е нормален етап от развитието на кърмачетата и малките деца. Тя се среща често при олигофрении, също така е психопатологичен симптом при сензорни афазии, ендогенни и симпомни психози.

 
Интровертност

      Интровертността е тенденцията човек да е съсредоточен главно върху вътрешния си свят. Интровертите са тихи, сдържани, премислят внимателно действията си, и са сравнително слабо ангажирани в социални връзки. При възникване на конфликт или критичниа ситуация, те са склонни да търсят причините в себе си и често анализират собствените си действия и постъпки. Не бива да се поставя знак за равенство между интроверсия и асоциалност.

 
Карцином

Злокачествено образувание с бърз и инвазивен растеж, със склонност да дава разсейки в други телесни области и органи, да метастазира.

на български език: Карцином
на английски език: Cancer
на латински език: Carcinoma
 
Крипторхизъм

Определение: Крипторхизъм представлява състояние, при което единият или и двата тестиса се намират извън своето анатомично място скроталната торбичка. Тестисите са задържани в своето развитие и по своя път или в коремната кухина, или в слабинния канал. Причините за това болестно състояние могат да бъдат от хормонално естество, в резултат от механично препятствие по пътя на тестиса или поради по-къса семенна връв от нормалната. Задържаният тестис остава винаги недоразвит и с помалки размери, а след 6-годишна възраст в него настъпват необратими анатомични и функционални промени. В началото на периода на половото съзряване (11-13-годишна възраст) започва образуването на зряли сперматозоиди при оптимална температура до 34 градуса С. Задържаният тестис се намира при по-висока телесна температура (37 градуса С), което не му позволява да осъществява сперматогенната си функция. Това не се отразява върху хормоналната му функция и хормони продължават да се продуцират и в задържания тестис. Липсващият в скротума тестис може да се опипа в повечето случаи в слабинния канал от същата страна, на различно ниво, като малка подутина с твърдо еластична плътност и големина на лешник. Съществува и т. нар. \"асансъорен тестис\", който свободно се придвижва от слабинния канал в скроталната торбичка и пак се \"изкачва\" в канала. Обикновено в пубертетната възраст този подвижен тестис окончателно се установява в скроталната торбичка. Усложнения: Значението на крипторхизма като болестно състояние произтича от следните възможни усложнения: 1. Намалява се и постепенно се прекратява сперматогенната функция на засегнатия тестис. При двустранен крипторхизъм настъпва трайно нарушение на оплодителната способност; 2. Съществува реална опасност от злокачествено израждане на задържания тестис; 3. Възникване на възпалителен процес в задържания тестис. Задържането на единия, а още повече и на двата тестиса, изисква задължително своевременно лечение още преди началото на половото съзряване. Колкото по-рано се проведе това лечение, толкова са по-големи шансовете за запазване на нормална оплодителна способност. Препоръчва се лечението да се проведе преди навършване на 5-годишна възраст. Лечение Основното лечение е оперативно - открива се задържаният тестис, освобождава се, смъква се и се фиксира в нормалното му анатомично място в скроталната торбичка на момченцето.

 
Миопия

    Късогледството или т.нар. миопия е най-честата рефрактерна аномалия на зрителния апарат. То се проявава с невъзможност за ясно фокусиране на предмети, разположени за  голямо разстояние от окото, като същевременно близките обекти се визуализират ясно и точно.
В световен мащаб близо 2,3 милиона хора страдат от късогледство. С най-голяма честота заболяването се среща в Япония, Сингапур и Тайван – там близо всеки втори човек носи очила. В Европа и САЩ забоеваемостта възлиза на около 30-40%, докато в Африка тя е значително по-ниска – едва 10-15%.  Като цяло, статистическите данни сочат, че при бялата раса заболяването е много по-често в сравнение с черната, като причините за тази разлика се търсят основно в генетичната предразположеност на белите към късогледство.
Много изследвания свързват миопията с висок умствен капацитет и по-силно проявена интелигентност, като съществуват различни теории, обясняващи този феномен. От една страна се смята, че късогледството и високият IQ се причиняват от един и същи ген, за което обаче до този момент точни доказателства липват. А от друга страна се приема, че по-интелигентните и умни хора прекарват повече време в четене, което само по себе си натоварва в по-голяма степен зрителния апарат и съответно води до описаната рефрактерна аномалия.
При миопията основният проблем се състои в това, че лъчите, които идват от наблюдавания в далечината обект не попадат върху ретината – най-вътрешния слой на окото. Причината за това е или прекалено удължената очна ябълка, в резултат на което падащите лъчи се пречупват преди да достигнат ретината, или различни неравности по самата роговица, което води до неправилно и хаотично пречупване на лъчите. И в двата случая резултатът е един и същ – образът на обекта, разположен на извество разстояние, се визуализира неясно, размазано. Късогледият човек получава само бегла представа за обекта, без да може да различи неговите граници или отделните му подробности. Това до голяма степен влошава качеството на живот на човека.

 
Нистагъм

Непроизволни, бързи и ритмични движения на очните ябълки.

на български език: Нистагъм
на английски език: Nystagmus
на латински език: Nystagmus
 
Олигофрения

      Състояние на умствено недоразвитие, т.е. на вродено или рано слабоумие с три степени (идиотия, имбецилност и дебилност), което е винаги израз на органично увреждане на мозъка.

 
Отит

Отитът представлява възпаление на ухото. Тъй като анатомично ухото се разделя на външно ухо, средно ухо и вътрешно ухо, затова и възпаленията на ухото биват възпаления на външното ухо (външен отит), възпаления на средното ухо (среден отит) и възпаления на вътрешното ухо (лабиринтит).

 
Пареза

пареза
непълна парализа - отслабване на волевите движения поради нарушена инервация на отделни мускули или мускулни групи.
   на латински език: paresis.
   на английски език: paresis, partial paralysis.

 
Пиелонефрит

Пиелонефрит
На латински език: Pyelonephritis.
На английски език: Pyelonephritis. 

Определение: Пиелонефритът е неспецифично възпалително заболяване на бъбречния паренхим и легенче, предизвикано от директно попадане в тях на бактерии и по-рядко на микоплазми и вируси. Морфологично се представя като огнищен интерстициален нефрит с последващо засягане на тубулите, кръвоносните съдове и гломерулите. Среща се по-често при жени, особено в детска и млада възраст поради по-късата уретра и близостта й с влагалището, от което съществуват условия за замърсяване. След 60-годишна възраст във връзка с простатната хипертрофия, водеща до обструктивни нарушения в оттичането на урината, пиелонефритът става по-чест при мъжете.

 
Рахит

    Рахит е болест предизвикана от липсата на витамин Д, калций или фосфор. При нея се забавя процесът на втвърдяване на костите и те често се деформират. Болестта предизвиква най-големи увреждания на долните крайници, които се изкривяват странично. В едни случаи колената се раздалечават и образуват буквата \"О\", а в други случаи се изкривяват навътре като буквата \"Х\". Други признаци за болестта са, че детето е раздразнително и нервно, често си върти главичката и се поти по време на хранене,оформя се плешиво петно.Рахитичните деца са предразположени и към други болести - туберкулоза на костите и белите дробове, анемия, късно развитие на речта.

    Профилактиката на рахита е свързана с приемането на храни богати на калций и витамин Д, разходки в планината, на морския бряг и спорт на открито, често излагане на слънце. Добре е още от първият месец на бременността, бъдещите майки да приемат витамин Д. Също така е много важно детето да не се прехранва. Болеста се среща много рядко в южните страни,където слънцето е по силно. Колкото по на север в дадената страна,толкова по често се среща рахита.Най зле стоят нещата с бебетата,родени през есента или зимата-те боледуват по-често и по-тежко. При възрастните костната тъкан се размеква.

 
Синдром на Даун

     Това е най-често срещаната автозомна аномалия. Честотата е 1,5 на 1000 новородени. Установена е зависимост между честотата на заболяването и възрастта на майката - при по-възрастни майки честотата нараства значително. Болестта се дължи на тризомия на 21-вата хромозомна двойка. Болните имат в кариотипа си 47 вместо 46 хромозоми. Кариотипът се означава 47 XX+21 или 47 XY+21. Най-характерните признаци са умствено изоставане, нисък ръст, кръгла глава с плоско лице, монголоидни очи и кожна гънка във вътрешния ъгъл на окото, голям език, аномалии на зъбите, дефекти в ушните миди, къси пръсти, понижен мускулен тонус, повишена подвижност на ставите, вродени сърдечни пороци. Половината от децата умират до тригодишна възраст. Някои от болните може да доживеят до напреднала възраст.

 
Страбизъм

страбизъм

кривогледство – отклонение на едната очна ябълка, при което зрителните оси не се пресичат върху фиксирания предмет и изображението му попада върху некореспондиращи точки на ретините. 
   на латински език: strabismus.
   на английски език: strabismus, squint.

вроден страбизъм: конвергентен страбизъм, често комбиниран с вертикално отклонение. Появява се около шестия месец. Дължи се на недостатъчност в дейността на един или повече очнодвигателни мускули поради непълноценност в инервацията им или в развитието на самите мускули.
   на латински език:  strabismus congenitus. 
   на английски език: congenital strabismus.

дивергентен страбизъм: екзотропия - едното око се отклонява навън. Среща се рядко в детска възраст, етиологията е неизяснена. По-често настъпва при миопия. 
   на латински език: strabismus divergens, exotropia. 
   на английски език: divergent squint, exotropia.

конвергентен страбизъм: езотропия – едното око се отклонява навътре (назално). Среща се по-често и се дължи на хиперметропия.
   на латински език: strabismus convergens, esotropia. 
   на английски език: convergent squint, esotropia, convergent strabismus, cross-eye.

 
ХемипарезаПареза на едната половина на тялото.
 
Хиперактивност

Хиперактивност и дефицит на вниманието е нарушение на поведението в детска възраст, при което изразеното двигателно безпокойство води до нарушение в концентрацията на вниманието и предизвиква значителни затруднения при изпълнение на структурирани задачи. Представлява комплекс от симптоми, от които водещи са: дефицит на внимание, хиперактивност и импулсивност. Симптомите се появяват в ранно детство, но могат да продължат и в зряла възраст. Хиперактивността е нарушение на поведението, отразяващо се на процесите на ученето и училищните умения. Хиперактивността е един от най-значимите симптоми на хиперактивност с дефицит на вниманието, но детето може да има това нарушение и без да е хиперактивно. То може да има само нарушение на концентрацията на вниманието.

Хиперактивните деца са много подвижни и активни. Те често нарушават дисциплината и реда в дома и в училище, тичат, скачат, катерят се, въртят се, постоянно говорят, непрекъснато се движат и понякога стават неудържими. Обикновено са импулсивни и се отличават с полярни и бързо променящи се настроения. Водещи в клиничната картина са когнитивните дефицити (възприятие, внимание, памет, мислене), които обуславят трудностите в овладяване на процеса на ограмотяване. Срещат се нарушения на пространствения гнозис, конструктивния праксис, проблеми в езиковото развитие и други дефицити на ниво висши корови функции. Намалената концентрация и разпределяемост на вниманието са вторични в резултат на преумора, напрежение, следствие на трудните за детето задачи. Хиперактивност и дефицит на вниманието и специфични разстройства в развитието на училищните умения могат да съществуват паралелно при един и същ индивид или изолирано.

Причини за поява: обособяват се в две големи групи - биологични и психологични.

Хиперкинетично разстройство на поведението Когато са налице едновременно черти на хиперактивност и разстройство на поведението и хиперактивността е генерализирана и тежка, тогава е налице \"хиперкинетично разстройство на поведението\". По-леки степени на хиперактивност и невнимание са обичайни при поведенческите проблеми. Ако хиперактивността е съществувала в детството, може в последствие да се провокира дисоциално личностово разстройство
 
Хипотиреоидизъм

Хипотиреоидизъм На латински език: Hypothyreodismus. На английски език: Hypothyroidism. Определение: Хипотиреоидизмът е патологично състояние, което се дължи на трайно понижена до липсваща функция на щитовидната жлеза. Синтезът на двата хормона на щитовидната жлеза – трийодтиронин (Т3) и тетрайодтиронин (Т4) е намален до липсващ. Заболяването обхваща всички възрасти, но най-често се среща при жени над 50 годишна възраст. Съотношението мъже:жени е 1:10. Класификация: І. Вроден: 1. Дисгенезия (аплазия, дисплазия) на щитовидната жлеза. 2. Вродени ензимни дефекти в тиреоидната хормоносинтеза. 3. Вродена недостатъчност на TSH. ІІ. Придобит: 1. Първичен хипотиреоидизъм: - идиопатичен – автоимунен – атрофичен вариант. - при тиреоидит на Хашимото – струмозен вариант. - след струмектомия, радиойод терапия. - при много тежък йоден недоимък (хипотиреоидна струма). - медикаментозен ( високи дози йод, литий, тиреостатици и др.). - дисхормоногенеза. 2. Вторичен (хипофизен) хипотиреоидизъм – напр. при хипопитуитаризъм. 3. Третичен (хипоталамичен) хипотиреоидизъм. 4. Периферна резистентност към тиреоидните хормони.

 
Шизофрения

     Шизофренията (от гръцки: ???????????? - „разделено съзнание“) е вид психоза с многобройни прояви (бълнуване, халюцинации, нервно-психична възбуда и др.), водеща до нарушаване на психичната дейност, обезличаване на индивидуалните черти, влошена приспособимост към трудовите и социални условия. Въпреки етимологията на името, шизофренията не е едно и също с раздвоение на личността. Изследванията подсказват че генетиката, ранното обкръжение, невробиологията, психологичните и социални процеси са важни допринасящи фактори; някои ободряващи и предписвани лекарства се случва да бъдат причината или да влошават сипмтомите. Сегашното психиатрични изследване е фокусирано върху ролята на невробиологията, но не е открита нито една отделна органична причина. Поради многото възможни комбинации на сипмтомите, има дебат относно дали диагнозите представят единично заболяване или редица дискретни синдроми. По тази причина, Ойген Блойлер определил болестта като шизофрении (множествено число), когато измислил името.

Увеличената допаминовата активност в мезолимбичната пътека на мозъка е принципно намерена в шизофренните индивиди. Опората на лечението е фармакотерапията с антипсихотични лекарства; те работят основно като потискат допаминовата активност. Дозирането на антипсихотиците е основно по-ниско, отколкото в ранните десетилетия на тяхната употреба. Психотерапията, професионалната и социална рехабилитация също са важни. В по-сериозни случаи, където има риск за самия човек и другите,принудителната хоспитализация може да бъде наложителна, макар болничния престой да е по-малко чест и за по-къси периоди, отколкото е бил в предишните години.

Приема се, че разстройството основно има ефект върху когнициите, но също обикновено допринася за хроничните проблеми с поведението и емоциите. Хората с диагноза шизофрения е вероятно да бъдат диагностицирани с коморбидни състояния, включващи главон депресивни и тревожни разстройства.

 


Всички | А | Д | Е | И | К | М | Н | О | П | Р | С | Х | Ш


Термини

Календар

април 2018
пвсчпсн
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
ЦСОП "Леда Милева" гр. Долни Дъбник, Дизайн на www.csopdd.com - инж.Атанас Атанасов