Исторически термини
Речник с исторически термини
А
Тук може да потърсите желания от вас терми и определени за него.

Започващи със Съдържащи Точно
Виж определението
Изпрати термин

Всички | А | Б | В | Г | Д | Е


Има 132 вкарани определения.
Страници: 1
Термин Термини и определения
Абдикациядоброволно или насилствено отказване на владетеля от престола.
 
Абсолютизъм
 форма на държавно управление, при която монархът разполага с неограничена еднолична власт, самодържавие
 
Автархия
 икономическа система, чиято цел е държавата сама да осигурява всичко необходимо за населението, като сведе до минимум вноса от чужбина.
 
Автокефалия
самостоятелно управление на вътрешните дела на поместна православна църква по отношение на Вселенската патриаршия.
 
Автократор
„самодържец”, титла на византийския василевс или название на управление (автокрация), с кояте се изразява абсолютна власт
 
Автономия
 право на самоуправление на група хора, административно обособени територии или църковни епархии по отношение на висшестоящата власт; самостоятелност при решаване на определени въпроси
 
Автохтонен коренен жител и коренно население на една страна
 
Агаряни
 (библ.) – „потомци на Агар”. С това название обикновено се обозначават арабите, по-късно турците
 
Агиография „житеепис”, книжовно творчество, посветено на християнските светци
 
Аграрен преврат
 процес на преминаване на земите на бившите турски собственици и на част от бившите държавни земи в собственост на българските селяни
 
Аграризъм
 теория, която определя земеделието като основа на икономическото и обществено процъфтяване, изискваща насърчаването му за сметка на индустрията
 
Адамитство
 християнска ерес от XIV век, чиито привърженици проповядват, че хората се раждат равни и че обществените различия са дело на човека, а не на Бога
 
Акламация
 (лат.) – израз на съгласие или одобрение на нещо чрез шумни възгласи на множество хора
 
Акциз  косвен данък върху стока за вътрешна консумация (тютюн, алкохол, захар).
 
Акче  турска сребърна монета.
 
Акънджии
леко въоръжени турски конници, чиято цел е била извършването на набези на чужда територия
 
Албигойци последователи на богомилската ерес в Южна Франция
 
Амнистия  опрощаване на наказание
 
Амулет (муска) – предмети, които дават сила и препазват от беди
 
Анали  летописи; историческо повествование, което излага събитията в хронологичен ред
 
Анархизъм
 политическа теория, според която всяка форма на държвна власт е ненужна и нежелателна. Обществото трябва да се основава на доброволното сътрудничество на хората.
 
Анархия  липса на държавна власт, безвластие
 
Анатема формула за църковно проклятие, отлъчване от църквата
 
Ангария
средновековна отработъчна поземлена рент, принудителна работа, извършвана от зависимото население, запазена и през епохата на османското владичество
 
Анексия
 насилствено пресъедниняване на област или на цяла територия на една държава към друга държава
 
Антисемитизъм
 форма на национална и верска нетърпимост, враждебно отношение и преследване на евреите
 
Антропология наука за произхода и еволюцията на човека
 
Апанаус
 форма на условна собственост, получаване през XIII-XIV век от членове или роднини на царското семейство
 
Апокриф
 средновековно произведение с религиозно-легендарно съдържание, което се отклонява от канонизираната и официално утвърдена от християнската църква литература
 
Апология  устна или писмена защита, възхвала на някакво лице, идея, учение
 
Арбитраж  решаване на спорни въпроси чрез посредничеството на трети лица
 
Аргировул  грамота със сребърен печат
 
Архиепископ
титла на висш църковен служител; върховен управител на голяма църковна единица; в църковната йерархия стои по-ниско от патриарха и по-високо от митрополита
 
Архиерей
 духовно лице с епископски сан, пръв свещенослужител (владика, епископ, митрополит, архиепископ, екзарх, патриарх)
 
Архонт
 буквално „княз”; през Средновековието с тази титла византийските автори обозначават владетелите на варварските държави; през XIII-XIV век – областните управители; през османския период – градските първенци от християнски произход
 
Асимилация уподобяване, сливане, изчезване, претопяване
 
Аскетизъм
 религиозен възглед, който проповядва трайно въздържание и отказ от житейските блага като път към нравствено съвършенство
 
Аспра византийско наименование на сребърна монета
 
Атеизъм
система от антирелигиозни, научни, материалистически схващания за развитието на природата, обществото и мисленето, насочени против религията
 
Аул военен лагер, селище у прабългарите, буквално „дворец”
 
Аянин знатен гражданин, областен управител в Османската империя
 
Бабуни название на богомилите в Сърбия
 
Багаин
 знатен воин през езическата епоха на Първото българско царство, който в определени случаи командва малки военни подразделения, аналог на западните рицар
 
Багатур  титла, давана от прабългарите на отличили се в сраженията аристократи
 
Базилика
средновековна църковна сграда с правоъгълна форма и два реда стълбове или колони, завършваща на източния край с абсида
 
Башибозук нередовна турска войска през XIII-XIX век, известна със своята жестокост
 
Бежанец човек, напуснал родината си поради преследване, размирици, война
 
Безистен голяма, обикновено сводеста сграда с търговски магазини, покрит базар
 
Безпартиен режим
форма на политическо управление, осъществявана без участие на политически партии
 
Бейлербей
 върховен управител на провинция в Османската империя, който съвместява гражданска и военна власт
 
Бейлик, бейлици
 възникват като обособени мюсюлмански държавици, обединени от племенен вожд (бей) през втората половина на XIII век
 
Берат султански указ за даване на права или привилегии
 
Богомилство
 еретическо християнско учение и социално движение, възникнало в България през X век, насочено против официалната църква и държавата
 
Боил член на висшето съсловие знатни воини, които заемат най-високите военно-административни постове през езическата епоха на Първото българско царство
 
Боил-таркан прабългарска титла на управител на голяма погранична област
 
Болярин, болярство
славянизирана форма на „боил”; събирателно название на висшето съсловие на българската аристокрация през Средновековието
 
Бончук знаме, съставено от снопче конски косми
 
Бори-таркан  прабългарска длъжностна титла на управител на област
 
Була тържествено папско послание по въпроси на вярата
 
Буна  народно вълнение; бунт, въстание
 
Българомохамедани  българи, хора от българска народност, изповядващи мохамеданска вяра; помаци
 
Българска екзархия върховна национална организация на Българската православна църква (28.02.1870 – 1953
 
Българска нация
общността на всички българи на Балканския полуостров, която в края на XIX – началото на XX век обхваща Мизия, Добруджа, Тракия, Македония и Западните покрайнини
 
Българска патриаршия  наименование на независимата българска църква и на нейното върховно управление
 
Бюрокрация система на управление, при която властта се осъществява от чиновници
 
Вакъф
 недвижим имот в Османската империя, приходоносно владение, дарено на джамия, училище, приют и др. с благотворителна цел
 
Варварин
 наименование, давано от римляните на всички чужденци, носещи бради и говорещи на непонятен език; синоним на некултурност и грубост
 
Варлаамитство
философско-богословско учение, възникнало във Византия през XV век, занимаващо се с въпроса за същината и енергията на Бога, проповядващо достигане до истината по пътя на логиката
 
Васалитет
 наименование на система от взаимотношения на лична зависимост между васал и сюзерен; форма на зависимост между две държави
 
Василевс  титла на византийския император, въведена вместо римската „император” по времето на Ираклий (610-641)
 
Василеопатор
 „баща на императора”. Висша почетна титла, създадена от Лъв VI Философ в края на IX век
 
Велико преселение на народите
условен термин за обозначаване на етническите промени в Европа между IV и VII век, довели до разпадане на робовладелските държави
 
Вето
право на върховната власт да налага забрана върху решения на парламента. Отлагателното вето само отлага, но не забранява завинаги
 
Взаимно училище
 светско начално училище, в което се прилага Бел-Ланкастерският метод на обучение
 
Вилает
 военноадминистративна единица в Османската империя.
 
Високата порта
 синоним на османското правителство, въведен през втората половина на XIV век, когато в Цариград се изгражда резиденцията на великия везир с грандиозен входен портик
 
Владика
висш православен духовник, който управлява епархия; митрополит
 
Владичество  върховна политическа власт
 
Власи  военизирано население, което охранява граничните райони в османската държава.
 
Влахерните  дворец в Константинопол
 
Воевода
 военачалник в славянските държави. Приема се, че през XIV век се дава на главнокомандващия на българската войска
 
Войнуци
 категория зависимо немюсюлманско население, грижещо се за султанските конюшни и освободено от известни данъци
 
Временно руско управление
управление на българските земи от руски граждански и военни власти (юни 1877 – юли 1879)
 
Вселенски събор
 конгрес, свикан от християнската църква за решаване на въпроси от областта на вярата и църковното устройство; решенията му имат задължителен характер
 
Гагаузин
 малка тюркоезична група българско население с християнско вероизповедание, живеещо главно в Североизточна България
 
Газават  свещена война за вярата
 
Гази  борец за вяра, победител на неверници; почетна титла на победител в газават
 
Геноцид
 унищожаване на отделни групи от населението на един народ или раса по религиозни или расови мотиви
 
Геополитика
 политическа концепция за връзка на политиката с географското положение на страните, обвързваща цялото историческо развитие на дадена страна или район с географското му положение и свързаните с това влияния на световните фактори
 
Герб
 отличителен знак на държава, град, съсловие, род, който се поставя на официални документи, върху монети, знамена и др.
 
Гравюра художествена творба, картина, отпечатана, чрез гравиране върху дърво
 
Гражданска война
 вътрешен въоръжен конфликт между различни политически сили или срещу държавата
 
Грош
 название на средновековна сребърна монета, употребявана XIII-XIV век в България под влияние на италианските търговци
 
Гюлхански хатишериф
 прокламация на султан Абдул Меджид от 30.11.1839г., набелязваща основните принципи на проектираните държавни реформи в Османската империя
 
Дамаскини
 български сборници с религиозно-поучителен характер (жития, разкази) от XVII-XVIII век, написани на достъпен език и предназначени за нисшето духовенство и обикновените хора. Тяхното име идва от Дамаскин Студит, който пръв пише такива сборници на гръцки език
 
Девширме
 кръвен (еничарски) данък, налаган на мъжкото немюсюлманско население на Балканския полуостров в първите векове на османското владичество
 
Демократична държава
 държава, управлението на която се характеризира с раделение на властите, неприкосновеност на собствеността и свобода на личността
 
Демокрация
народовластие; форма на държавно управление, при което юридически се признава волята на мнозинството като източник на властта, равноправието и свободата на гражданите и др.
 
Денонсиране
 отказ да се спазват условията на сключен договор; обявяване на договор за невалиден
 
Депресия
 период на застой в областта на стопанския и обществен живот
 
Дервенджии
категория население със специални задължения в Османската империя, охраняващо проходите и пътищата от разбойници, с право да носи оръжие, свободно от някои данъци и повинност
 
Деспот
 византийска висша титла, проникнала през XIII-XIV век в България, давана на управители или владетели на големи области, предимно подставеници на царското семейство
 
Десятък
 основна форма на натурална поземлена рента през Средновековието, събирана като една десета част от земеделския добив
 
Детронация сваляне от пост, от престол
 
Децентрализация
 система на управление, при която местните органи разширяват правомощията си за сметка на централната власт.
 
Джамия
 букв. „място за събиране”. Голям молитвен дом, в който мюсюлманите се събират за петъчна молитва
 
Джелепи
 закупчици на овце в Османската империя, производители на лой, пъстърма и др., едни от най-крупните търговци
 
Джизие
 общ данък, плащан от немохамеданското население в Османската империя, който по време на Танзимата се заменя с военен откуп, наречен бедел
 
Джихад  свещена война на мюсюлманите
 
Диаспора
 голяма общност от хора от една националност или етническа група, живеещи извън родината
 
Диван съвещателен орган в Осмаската империя, съвет на везирите начело със султана
 
Диктат  наравноправен международен договор, принудително наложен на по-слаба страна
 
Диктатура  неограничена власт, основаваша се на насилие
 
Династия
последователно, базирано на дадени правила наследяване на трона от владетели с общ прародител
 
Диоцез  църковно-административна област, управлявана от висш църковен служител
 
Дипломация съвкупност от действия за осъществяване на външната политика на дадена държава
 
Дискредитация
 намаляване на личностното или институционално влияние чрез огласяване на факти и документи, които показват неблагоприятни действия или изявления
 
Дискриминация
 установено със закон неравенство, унижение или подценяване на граждани поради тяхната народност, раса, религия и пр.
 
Дихотомия  процес на разделяне на две взаимноизключващи се части
 
Доганджии
 население със специални задължения, опитомяващи и отглеждащи соколи и ястреби за султанския двор
 
Догма  основно верско положение, чиато истинност не подлежи на оспорване
 
Доктрина  система от научно-философски или политически възгледи
 
Друнгарий
название, давано на военни лица с военни функции във Византия; 1) управител на морски теми; 2) началник на един от специалните отряди на столичната войска; 3) велик друнгар – адмирал на флота
 
Дуализъм  вярване в съществуването на две начала – добро и зло
 
Дуалистична държава  политическо обединение на две независими държави
 
Държавен преврат  политическа промяна във властта, извършена с неконституционни средства
 
Дядо Иван
наименование на Русия, дадено от българите, носещо значението на по-голям брат и покровител, носещо тяхната вяра и надежда за политическо освобождение
 
Дякон  първата и най-ниска степен в църковната йерархи
 
Европеизация

приобщаване към европейската култура и начин на живот

 
Едикт

постановление на върховната власт със сила на закон

 
Еднопартийна система

политическа система на управление, свързана с наличието или дейността само на една партия

 
Етнос

народ, народност, народностна група; на старогръдски означава тип обществено-политическа организация, която се отличава от полиса

 


Всички | А | Б | В | Г | Д | Е


Термини

Календар

януари 2018
пвсчпсн
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
ЦСОП "Леда Милева" гр. Долни Дъбник, Дизайн на www.csopdd.com - инж.Атанас Атанасов